Унгария

Унгария е една от 15-те най-популярни туристически дестинации в света, като столицата  й Будапеща се счита за една от най-красивите столици в света. Въпреки сравнително малките си размери, Унгария има множесто със  световното наследство, биосферни резервати под защитата на  ЮНЕСКО, второто по големина термално езеро в света (езерото Хевиз), най-голямото езеро в Централна Европа (езерото Балатон) и най-голямата пасище в Европа (Hortobágy ). По отношение туристически забележителности  Унгария разполага с най-голямата синагога в Европа (Великата синагога), най-голямата лечебна баня в Европа (Лечебната баня Széchenyi), третата по големина църква в Европа (Базилика Езергом), второто по големина териториално абатство в света ( в Панонхалма), вторият по големина бароков замък в света (Gödöllő) и най-големият раннохристиянски некропол извън Италия (в Печ, Pécs), второто най-старо метро в Европа и третото най-старо в света след Ню Йорк и ЛондонПрез античността територията на Унгария е заселена от илирийски и келтски племена. 

Официално наименование: Република Унгария
Знаме: Трикольор – чеврвено, бяло и зелено, рразположени хоризонтално. Цветовете на унгарското знаме се свързват с герба на Арпадовата династия, който представлявал щит с червени и бели линии. Съвременното знаме се появява през 1848 година като символ на независима Унгария по време на Унгарската национална революция.
Площ: 93 030 км2 – Унгария е континентална страна, без излаз на море. Територията й обхваща голяма част от Панонската низина. В Унгария се намира и езерото Балатон, което е най-голямото езеро в Централна Европа (площ 596 км2 дълбочина 11 м и има тектоничен произход)
Местоположение: Централна Европа
Население: 9 817 958 (2016)
Столица: Будапеща с площ от 525 км2 (1,775 милиона жители)
Местно време: през зимата GMT + 1 час
Език: унгарски
Валута: Форинт (HUF)
Форма на управление: Република
Администрация: 19 общини и 23 окръга
Дължина на границите: 2215,3 км
Брой съседни страни: 7 (граничи с Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватия, Словения)
Религия: римокатолици (мнозинство), протестанти, евреи
Големи градове: Дебрецен (205 084 жители), Мишколц (171 096 жители), Сегед (167 039 жители) и Печ (156 664 жители).
Държавно устройство: парламентарна република. Президентът на Унгария се избира от народните представители с мандат от 5 години. Има предимно представителни функции и е главнокомадващ на Унгарската армия. Изпълнителната власт в страната е в ръцете на министър-председателя, който е избиран от парламента на страната. Законодателната власт в Унгария се упражнява едновременно и от унгарския парламент и от унгарското правителство. Парламентът на страната е еднокамерен и се избира за срок от 4 години. Състои се от 386 народни представители. 

Унгария е държава без излаз на Тя се разпростира на около 250 км от север на юг и 524 км от изток на запад и граничи с Австрия на запад, Сърбия, Хърватия и Словения на юг и югозапад, Румъния на югоизток, Украйна на североизток, и Словакия на север.
По-голямата част от страната се намира на надморска височина под 200 метра. Въпреки че Унгария има няколко умерено високи планини, тези достигащи височина от 300 м или повече покриват по-малко от 2% от страната. Най-високата точка в страната е Кекес (1,014 м) в планината Матра,  североизточно от Будапеща. Най-ниското място на страната е на 77,6 м надморска височина, в близост до Сегед.
Основните реки в страната са Дунав и Тиса.Унгария има три големи езера. Най-голямото езеро Балатон е с дължина 78 км и ширина от 3 до 14 км и с площ от 592 кв. Км. Унгарците често го наричат Унгарско море. Това е най-голямото сладководно езеро в Централна Европа и важна зона за отдих. Неговите плитки води предлагат добро лятно плуване, а през зимата замръзналата му повърхност осигурява отлични възможности за зимни спортове.

1-2 в. - под римска власт.
5-6 в. - заселват се хуни, авари, готи, славяни.
Края на 9 в. - настаняват се угро-финските племена маджари, водени от Арпад (889-907). Около 1000 - Ищван I Свети се провъзгласява за крал, създава се унгарската държава.
1172-96 - укрепване на унгарското кралство при Бела III.
13 в. - Унгария се разпада на независими феодални владения.
15 в. - унгарски феодали участват в антитурски войни.
16 в. - след битката при Мохач (1526) Унгария е разделена: западната и северната и част преминават под властта на австрийските Хабсбурги, южната и средната част - на Османската империя, а източната част се обособява в зависимо от Османската империя княжество Трансилвания.
17 в. - след Австро-турската война 1683-99 цяла Унгария минава под австрийска власт.
1703-11 - освободително антиавстрийско въстание начело с Ракоци Ференц II, потушено от Хабсбургите.
1848-49 - унгарска национална революция (Л. Кошут, Ш. Петьофи и др.), потушена от Австрия и Русия.
1867 - споразумение за създаване на дуалистична монархия (Австро-унгарска империя). Под властта на унгарците влизат Хърватско, Трансилвания, Словакия и Закарпатието.
Октомври 1918 - демократична революция, Унгария става независима държава, обявена за република (16 ноем.).
Март 1919 - провъзгласена Унгарската съветска република.
1920 - следвоенните граници на Унгария са определени от Трианонския мирен договор.
1920-44 - установена е авторитарна диктатура на М. Хорти. 1
940 - Унгария се присъединява към Тристранния пакт и участва във II световна война на страната на Германия.
1944 - Унгария е окупирана от германски войски (март); навлизат съветски войски (септ.); в Дебрецен е образувано временно национално правителство, което обявява война на Германия (дек.). В освободителните боеве участва и 1-ва българска армия.
На 4 април 1945 - съветската армия освобождава Унгария.
На 1 февруари 1946 - Унгария е провъзгласена за република. Установен е тоталитарен режим под ръководството на Унгарската комунистическа партия. Парижките мирни договори 1947 установяват съвременните граници на Унгария.
1948 - Унгарската комунистическа партия и дейци на социалдемократическата партия се обединяват в Унгарската партия на трудещите се.
1949 - Унгария е провъзгласена за народна република; министър-председател М. Ракоши; Унгария става членка на СИВ.
1955 - членка на Варшавския договор. 1
956 - въстание срещу еднопартийната диктатура; правителство на И. Наги; с участието на съветската армия въстанието е смазано. Реорганизация на Унгарската партия на трудещите се (ноем.) и създаване на Унгарска социалистическа работническа партия (УСРП) с първи секретар Я. Кадар.
1989 - рухва социалистическата политическа система. Установен е демократичен парламентарен режим (виж Нежни революции).
1990 - парламентарни избори, спечелени от демократичните сили; президент А. Гьонц, министър-председател Й. Антал.
1994 - парламентарни избори, спечелени от социалистическата партия; министър-председател Г. Хорн.
1998 - парламентарни избори, спечелени от Съюза на младите демократи - Унгарска гражданска партия (ФИДЕС); министър-председател В. Орбан.
1995- Унгария е членка на ООН
1999- Унгария е членка на НАТО
2004- Унгария става членка на ЕС

.

.